Местността Дрънчи дупка е разположена в землището на село Мелница само на 18 км от град Елхово. Обявена е за природна забележителност през 1968 г. с цел опазване на пещерната яма Дрънчи Дупка. Намира се в красива местност на 2 км от селото, докъдето можете да се разходите пеша или да се придвижите с автомобил.

Пещерата се намира в широколистна гора в триаски мраморизирани варовици. Тя е пропастна с денивелация 24 м и дължина 27 м, на дъното на която тече подземна река. Формата на отвора й наподобява вулва. Пещерата е истинско предизвикателство за спелеолозите и любителите на екстремните спускания в неблагоустроени пещери. Името й идва от там, че заради специфичните варовикови скали и отвори на пещерата, когато се хвърли камък се чува кънтене. За да чуете дрънченето на пещерата е необходимо да си вземете камъче по пътя, защото около самата пропаст почти няма останали.

Координатите на пещерата са: СШ 42˚02‘52,80‘‘; ИД 26 ˚32’17,88 ‘‘.

Храм „Рождество Пресвято Богородично” се намира в самото подножие на хълма, на който е пропастната яма Дрънчи дупка. Първите исторически данни сочат, че на това място е съществувал манастир още през 1850-1855 г. Днес, храма все още пази своята история като незабравима легенда, която се предава от поколение на поколение. Тя разказва за двамата братя Бамбеви, които след съновидение откриват прастарите основи на манастира в местността „Домуз Бунар“ (дн. „Дрънчи дупка“). Техните семейства са били бедни и те започват да обхождат селата в околията, за да съберат средства за възстановяването на манастира. И така с помощта на много хора, обединени в общата кауза, през 1928 г. отварят храм „Рождество Пресвято Богородично“. Постепенно се построяват килии, пристигат монаси и започва активна църковна дейност.

В храма има два кайнака (извора) с чиста изворна вода, за която се казва, че има много силни лековити качества. Самият храм е построен върху аязмо, чиято вода сякаш „излиза“ от храма, разпределена в девет чучура.

С течение на времето поддържането на манастира става все по-трудно и започва да се руши. И така през 1998 г. сякаш историята на манастира се повтаря отново, след съновидение на Елена Бамева, потомка на двамата братя, започва възстановяване на храма към манастира. Към нея се присъединяват лечителката Дора Стоева, Иван Иванов, Иван Дойнов и Петър Василев и след много усърден труд през 1999 г. храмът на манастира е възстановен.

Всяка първа седмица на месец Септември, когато е храмовият празник и през всички Великденски празници тук се извършват тържествени богослужения и веселия.